Иосиф Кобзон

МГНАВЕНИЯ

Не мисли за секундите високомерно,
Ще дойде време - сам ще разбереш,  навярно...
Свистят те, като куршуми в слепоочието....
Мигове, мигове, мигове...

Мигове пресовани в години,
Мигове пресовани в столетия,
И аз не разбирам понякога,
Къде е първият миг, къде последният...

Всеки миг има своята причина,
Свои звуци, свой отпечатък,
Миговете раздават на някои позор
На някои безславие, а на някои безсмъртие.

От малките моменти е изтъкан дъжда
тече вода от небето обикновена,
И ти, пороя, почти половината си живот чакаш,
Докато той дойде, твоят миг.

Той ще дойде, голям, като глътка,
Като глътка вода по време на зноя летен.
А обикновено трябва просто да помним дълга
От първия миг, до последния.

Не секундите секундите високомерно,
Ще дойде време - сам ще разбереш, навярно...
Свистят те, като куршуми в слепоочието...
Мигове, мигове, мигове, мигове

КРАЙ